Здравейте пиша на български защото руският ми е много слаб.
Казвам се Петър и съм от град Смолян в България.
Обичам пътешествията и ще се радвам много да се запознаем с някой от вас по пътищата на света.

Добрый день!
Приветствую вас на нашем форуме.
Вы с автодомом или караваном путешествуете? Выложите свои фотографии с путешествий по Болгарии 

Добрый день! Приветствуем путешественников из солнечной Болгарии!

автор svat-brat on 22 июл 2011 16:49:13
Добрый день!
Приветствую вас на нашем форуме.
Вы с автодомом или караваном путешествуете? Выложите свои фотографии с путешествий по Болгарии 

Здравей "сват-брат" радвам се да се запознаем.
Аз пътувам с кемпер-фиат. Обиколил съм почти цяла България и ще се радвам ако бъда полезен с информация.
Снимки още не знам как се качват и ще бъда благодарен ако ми помогнете.
Имам няколко пътеписа който мога да публикувам при Вас.

По Болгарии для караванеров интересно все. Фотографии прикрепить к форуму просто.
Если не получится дайте ссылку где посмотреть ваши фото

PEPAR. Здравейте братя от България, в нашия клуб!.
Много от нас преминават през България транзитно ..
В много отношения, това се дължи на виза. Той може само да стигнем до Москва и Санкт Петербург
В присъствието на шенгенски визи на територията на България могат да бъдат не повече от 48 часа. Какво може да се види през това време? Къде е най-доброто спиране за през нощта?
Например, по пътя за Гърция?

Здравей Алекс!
Има много места който могат да се посетят в България. Но за толкова малко време няма да стигне особенно транзит. В зависимост от кое КПП ще влезете мога да ви дам ориентировъчни точки за спиране и за преспиване.По принцип повечето туристи от Русия минават по крайбрежието на черно море.Но има и много места във вътрешността на страната.Що се отнася до визите с какво бих могъл да бъда полезен?

Ето едно от пътуванията ни.
Дата 18-ти декември 2008г. Много трудно да се дочака имайки предвид три месечната подготовка на това предстоящо, вълнуващо пътуване.В последния момент (седмица) преди тръгването мой приятел Рубин с кемпер от Смолян и Рангел- познат също с кемпер от Кърджали решиха да пътуват заедно с нас.

Вълнуващо не само поради факта че ще пътувам с кемпера,но и заради всички историческите места, които щяхме да посетим, а именно Кападокия (Турция), Крак де Шевалиерс, Палмира, Дамаск, Босра (Сирия), Мъртво море, Река Йордан, Петра, Вади Рум, Акаба (Йордания), Памук кале (Турция) и обратно в България. И така в студеното утро (само около 5 градуса) на 18-ти декември, около 09.30 ч., благополучно потеглихме от Смолян. Два кемпера Фиат дукато, четирима възрастни и едно дете, кой от кой по-„напомпан”, то не бяха „па’и се Петра ... идваме”, или „я да видиме колко ще е червеноморето” и т.н.
Преди Хасково чакаше и другият кемпер от Кърджали и така след сериозно пазаруване по списък в „Кауфленд” се отправихме към границата. Пътя до границата, преминаването й (около час), пристигнахме на един „park alani” (една от отбивките на магистралата към Истамбул). Свечеряваше се, започна да вали и решихме да се настаним. В „park alani” ни предложиха вода и тоалетни, естествено че всичко беше безплатно.

Някои сутринта се пооспаха, но имайки предвид тихия и напоителен дъжд, май на никой не му се бързаше ..., порядъчно моткане, кафенце, яко подсладен чай и разни такива благини, около 09.30ч. потеглихме. След около 10-20 км магистралата за Истанбул, Рубин- вторият кемпер се обади по станцията че не може да включва 5-та скорост. След поредното спиране и умуване решихме, че не може да продължи така и се наложи да влезе в сервиз в Истамбул. Добре, че Рангел от третият кемпер е ходил много често и знае сервиза, а ние самички посмъртно едва ли щяхме да се оправим толкова бързо, за да го намерим. В сервиза ни приеха много бързо и разбраха какъв е проблема. Веднага се заеха и до вечерта всичко беше наред. Потеглихме с 5 км в час през Истамбул, тъй като вече беше “час пик”. По план същата вечер трябваше да се доберем до Кападокия, град Невшехир. Предвид напредналото време на първото възможно отклонение спряхме и се настанихме за да пренощуваме.На следващият ден продължихме транзит по околовръсното на Анкара а колко беше красива и подредена ... нямам думи. Привечер пристигнахме в град Невшехир и там пренощувахме.
На сутринта нямахме търпение да видим Кападокия и още в 8 часа бяхме на линия. Оставихме колите на един паркинг и се изкатерихме на най високото място от където се показа една невероятна панорама. Продължихме надолу към набелязаната цел ... дъжд ... дъжд ... и пак дъжд! Гьореме, Учхисар, Аванос, Ургюп, все живописни селца със страхотни панорами. Целият ден беше невероятен, красота, доволно потърквахме ръце за следващия ден и се молехме да няма вятър. Гьореме, според мен е най-живописното селце, страхотни кафенета, кръчмета ... Учхисар.




Пътят по който карахме беше страхотен, качвахме се на 1600 м надморска височина, слизахме под 1000 м, пак нагоре и така до Адана.Там вече започнахме да усещаме накъде сме тръгнали, не мога да кажа колко точно беше температурата, но беше висока.
Пристигнахме на фарове и естествено пак на дъжд, но доста по-слаб. Намерихме приличен паркинг до една бензиностанция в Ишкендерун и естествено след един разговор с шефа и пренощувахме там. Цяла нощ не спахме заради силният вятър, цялата каравана се клатеше ...
На следващият ден напуснахме Турция за около 20 минути и за около 50 минути процедури на Сирийската граница, процедури от рода на подхвърляне на паспорти, посмигване остойностявано на 250 сирийски паунда (1EUR=65 SYP), за печат на паспорта и карнета ... сладури. Влизаш в Сирия, караш и не вярваш на очите си ... карат в насрещното право срещу теб, в последния момент завиват на някъде ... на 125-ичка (това е единствената позволена кубатура) мотор се возят по трима, пак в насрещното ... шок в първия момент ... после свикваш, ние поне сме калени. Халеб (Алепо) е на 50 км от границата, пристигнахме по свечеряване в Крак де Шевалиерс. Там ни посрещна собственика на къмпинга - един едър и невероятно учтив арабин. Вечерта прекарахме при него в ресторанта като ни разправяше за замъка който стоеше пред нас на терасата. Пиехме чай и пушиххме наргиле.



На следващия ден посетихме Крак де Шевалиерс, замъка на кръстоносците, строен по времето на великия кръстоносен поход към Йерусалим. Безспорно най-известния и най-величественият сред тях е Крак дьо Шевалиерс. Лорънс Арабски го нарича „най-романтичният от всички замъци”. Разположен е сред красива местност в долината Букея, на запад от гр.Хомс, недалеч от средиземноморското крайбрежие. Изграден в романско-готически стил върху основите на старо кюрдско укрепление, той принадлежал на Ордена на Рицарите Хоспиталиери. Обратно по пътя от който пристигнахме към Хомс и от там към Палмира. Оставаха само 100 км до Палмира, а жега си беше. Разстоянието от Крак де Шевалиерс до Палмира е само 220 км, но от тях 150 са през пустинята. Много се изкушавах да кривна в страни от пътя ... хиляди следи в пустинята от МПС-та, ама не става ... колегите, а пък и без водач ... смее ли човек!?, да не говорим, че и дизел няма от къде да намериш, а бе има си хора за всичко, продава се, но малко „по-скъпичко”. Пристигнахме в Палмира. Попитате ли някой от днешните жители на Палмира за историята, ще чуете само едно име - Зенубия. Зенубия била арабският вариант на Клеопатра - кралица, жена и воин, тя не се побояла да поведе малобройните си войски срещу Римската империя. Зенубия била съпруга на имперския наместник за източната провинция на Римската империя Одеинат. Под нейно ръководство войските на Палмира завзели от римляните Басра и Антиохия. Но при една битка през 270 г. след н.е. армията била разгромена от войската на император Аврелий. Пленили жената воин и я откарали в Рим в златна клетка. Последните си дни арабската Клеопатра прекарала в самота във вила, специално отпусната й от императора. Освен смел пълководец тя била и мъдър управник на вътрешните дела на града-държава. Със Зенубия си отива и Палмира. Само две години след като тя била пленена, градът бил напълно разрушен.



На свечеряване отидох да гледам залеза над пустинята. От Палмира продължихме към култовото Багдад Кафе. Много е яко в тези кафенета (те са 3 по пътя за Дамаск), истински оазис насред пустинята. Близо половината от територията на Сирия е заета от пустиня – чакъл, камъни, бежево-жълтеникав или кафеникаво-сивкав пейзаж, тук там „оживен” от примитивни бедуински жилища (палатки-шатри). Много любопитно явление в Сирия са крайпътните заведения, носещи името „Багдад кафе”. Наричат се така, защото са разположени по главния път Дамаск-Багдад и представляват нещо като местна екзотична версия на “франчайз” вериги от рода на „Старбъкс”. Пристигаме на свечеряване и естествено пак купон: чай наргилета … дори ни свириха на нещо подобно на рабаб.


На сутринта тръгваме за Дамаск. Пак пустиня и от време на време покрай пътя някоя бедуинска шатра. С приближаването на запад, пустинната гледка изведнъж отстъпва място на зелен пейзаж и картини на изпълнени с цветове, градини и полета. Човек има чувство, че е попаднал в друга държава, на друга географска ширина. Причината за тази рязка разлика е мощното живително влияние на Средиземно море върху местния климат. Неусетно влизаме в Дамаск огромен град. Нямахме време да отделим за разходка, а и бяхме решили на връщане да разгледаме. Продължихме през Дамаск към Ал Мафрак (Йордания). Границата Сирия/Йордания я преминахме за отрицателно време, под час. Посоката беше Аман - Мъртво море (осветена магистрала). Както в последните няколко дни с дневни преходи от по 200-250 км, така и този ден пристигнахме на Мъртво море в късния следобяд. Точно за купона - 24оС на сянка. Настанихме се в един паркинг на брега на мъртво море, който пак естествено беше безплатен. Дори си имахме охрана - зад нас беше един “чекпоинт”.


На следващият ден тръгнахме към река Йордан. Река Йордан извира от подножието на планината Хемрон, трите и основни ръкава са Дан, Баниас,Снир. Реката извира на 300 м над морското равнище, спуска се 210 м под морското равнище към галилейско море и завършва спускането си - на 413 м по морското равнище. Иисус Христос е покръстен във водите на р.Йордан от Йоан Кръстител. Не пропуснахме и ние да се потопим във водите й.





По обяд си тръгнахме и по път се потопихме в Мъртво море, веднага тест ... чете ли се книга в Мъртво море докато плуваш? ... да, но ако имаш книга!!

Добавяне на снимки от следните начини.
1. Кран, отговор, плюс един зелен кръг.
2. В нов прозорец в центъра ще бъде прозорец за текст. От дясната страна са различни символи.
На дъното (прикреплённые данные). Моля, кликнете върху жълтия символ.
След отваряне, ( обзор) и, (загрузить),
3. Кликнете върху,( обзор) , се появяват в прозореца на вашите файлове. Изберете снимка, кликнете върху него два пъти.
След това кликнете, (загрузить),,.
След известно време, по-долу, ще бъде низ,( вставить картинку),. Когато кликнете върху снимката в този пост, картината ще се появи в текста позиция, където предварително зададена икона.
След това кликнете върху синята икона, (ответить),
Това е всичко.
Както са моите български?

Ако има интерес ще пусна и други пътеписи.

Късно, разбира се

ой, класс!

Читаю - не нарадуюсь! Ток ма сказать не могу (((( Срочно присылайте Руско-Български речник. Или нет, лучше сам поеду учиться.... и гымзу пить )))

Много добър доклад. И сега, изключващи се. В наше време, преминават през Сирия е опасно.
И в Израел през Сирия, слаби?